За поредна година летните месеци бяха с температури по-високи от средните. За разлика от предишните години, през тази имаше изключително малко валежи. Високите температури в комбинация с липсата на дъжд бяха причина голяма част от растителността да изсъхне по-рано от обичайното включително и плевелни видове. Независимо, че повечето плевелни видове са топлолюбиви и сухоустойчиви, много от тях изсъхнаха дори преди да отделят прашец. По тази причина месечната сума отчетен плевелен полен бе значително по-ниска от средната. Обикновено през първата десетдневка на септември се отчитат между 60 и 70% от месечната сума полен. През 2025 г данните за първите 10 дни на септември показват плевелен полен около 30% от средният за този срок. Повече от 50% от плевелният полен през септамври се дължи на прашеца на амброзия. През тази година отчетеният полен от амброзия е около 17% от средните стойности за последните 3 години.
.jpg)
Валежите след 10-ти септември поизчистиха въздуха от прашец. Застудяването и по-интензивните валежи в началото на октомври определиха по-ранно приключване с отчитането на полен във въздуха. През по-топлите години до края на октомври се наблюдаваха, макар и не в клинично значими стойности поленови зърна от сем. Житни и от плевелни и разнотревни видове. През тази година наличие на прашец почти нямаше и поленовия сезон приключи по-рано от обикновено.
Месеците октомври, ноември и декември със сигурност ще са спокойни за пациентите с полиноза. Но това е най-подходящото време тези пациенти да посетят специалист алерголог за провеждане на диагностика и установяване на главният им поленов дразнител. Също така това е периодът за обсъждане на подходяща терапия за по-леко преминаване през следващия поленов сезон.
В зависимост от температурите и валежите през зимата новият поленов сезон може да започне както в началото на януари, така и в края на февруари или дори през март. Динамиката на поленовият сезон зависи от местоположението на населеното място - надморска височина, релеф, климат, растителност в региона.
Изготвил: Мариела Христова-Савова, биолог в НЦЗПБ, гр. София