Много хора страдат от алергия. При тях е налице една свръхреакция от страна на имунната система спрямо някои намиращи се във въздуха или храната частици (съставки). Това може да доведе до появата на симптоми от страна на носа, белите дробове, кожата и храносмилателната система.
Сезонен ринит (сенна хрема)
Сенната хрема е погрешно използвано име, тъй като тя не се предизвиква от сено, а от полен. Ето защо е по-правилно да говорим за полиноза или сезонен ринит (симптомите възникват само през поленовия сезон).
Полените представляват мъжки семена. Те са изградени от фини зрънца с много различна форма, зависеща от вида на растението. Някои имат бодли, други са кръгли или разцепени. Средният размер е около 1/20 (0.05) в диаметър, което означава, че те са невидими с просто око. Поленовите зрънца съдържат множество алергенни протеини. Някои от по-фините полени се разпръскват от вятъра (анемофилосни полени), докато тези с по-големи размери се разнасят чрез насекомите (ентомофилосни полени).
Анемофилосните полени са по-алергенни и тъй като се разнасят с помощта на вятъра, могат да изминат големи разстояния. Това обяснява факта защо някои хора страдат от алергични реакции спрямо полени от растения, които не се срещат в непосредствена близост до местата, в които живеят.
Етомофилосните полени обикновено се образуват от растения с ярки цветове и цветята със сладникав аромат (привличащи насекомите). Тъй като те се образуват в малко количество и се пренасят от насекомите, относително по-малко хора са алергични към ентомофилосните полени в сравнение с анемофилосните полени.
Основните причинители за анемофилосната полиноза се разделят на три групи (семейства): житни, дървесни и тревисти
|
Житни |
Дървесни |
Тревисти |
|
ливадна трева |
бреза |
амброзия |
|
Рай грас |
клен |
глухарче |
|
английска морава |
елша |
маргаритка |
|
тръстика |
леска |
бананово дърво |
|
ръж |
бук |
киселец |
|
овес |
бряст |
коприва |
|
жито |
върба |
синчец |
|
|
топола |
|
Страдащите от алергия получават пристъп на полиноза, когато концентрацията на даден полен във въздуха достигне определено ниво (зависещо от вида; средно 10-20 зрънца от полена за кубичен метър въздух).
С редки изключения страдащите от алергия могат да държат в дома си и дори да отглеждат цветя без опасност. “Красивите цветя” произвеждат ентомофилосни (пренасяни с насекомите) полени, а не анемофилосни (пренасяни от вятъра) полени.
Бъдете внимателни с меда! Той може да съдържа полени, които да доведат до алергичен пристъп.
На каква възраст?
Сенната хрема може да се появи на всяка възраст, но обикновено възниква между 8-20-годишна възраст (рядко след 40-годишна възраст).
Времето може да повлияе концентрацията на полените във въздуха. Горещото, сухо време спомага полените да се разпръснат, както и вятъра. Тези метеорологични условия увеличават риска от полинози. От друга страна, дъждът прочиства въздуха от полени, като по този начин понижава риска от полинози.
Преди да излезете да покарате велосипед (потичате), да се разходите или отидете на почивка, проверете поленовия календар и се осведомете за прогнозата относно съдържанието на полените – слушайте радио, гледайте телевизия или четете пресата.
Несезонен ринит
За разлика от сезонния ринит (сенна хрема), който според определението се появява периодично, при несезонния (целогодишен) ринит няма специфичен период. При някои пациенти симптомите може да са налице през цялата година. Това важи особено за алергиите към домашен прах. При други типове целогодишен ринит е налице връзка с професията или други дейности (хлебари, фермери или животновъди, работа с различни химикали като лепила/бои и др.)
Симптоми на несезонен (целогодишен) ринит:
Както вече бе отбелязано, симптомите са както при сезонния ринит, но с по-малка тежест от симптомите на сенната хрема. Въпреки това, оставен без внимание (лечение), несезонният ринит може да премине в алергична астма. Симптомите включват назална конгестия (запушване на носа), пристъп на кихане (10-30 последователни пъти) и отделянето на воднист секрет от носа (ринорея).
Забележка: Кихането е защитен рефлекс и не винаги е свързан с алергия. Когато нещо подразни носа ни, той се опитва да го отстрани чрез покриване с мукус (назален секрет) или да го изгони насилствено (чрез кихане).
Алергичната астма засяга само хората с бронхиална хиперреактивност, т.е. тези, чиито бронхи са свръхчувствителни. Тази свръхчувствителност (генетична по произход) може да доведе до астма под въздействието на някои фактори, класифицирани като неспецифични или специфични.
Неспецифични фактори
Неспецифичните фактори дразнят бронхите на хората със свръхчувствителност, като по този начин провокират появата на пристъп. Това не е случай на алергична астма, тъй като липсва присъствието на алерген.
Най-честите неспецифични фактори, които могат да бъдат вдишани, са прах от различен произход (най-често варовик), стъклопласт, цигарен дим, дразнещи газове (например лак за коса) и др. Пристъпът може да бъде отключен и от фактори като студ, мъгла, стрес и дори силни емоции.
Специфични фактори
Истинската алергична астма възниква в резултат на свръхреактивност от страна на бронхите плюс алергична свръхчувствителност. Такива специфични фактори могат да бъдат семенцата на полените, косми от животни, домашен прах, плесен, храни, отрова от насекоми или други алергени.
Някои хора са алергични без да имат бронхиална хиперреактивност. Когато влязат в контакт с даден алерген, те няма да развият астма, а по-скоро ринит, конюнктивит (оплакване от страна на очите) или уртикария (копривна треска).
Симптоми на астмата:
Астмата се характеризира с множество симптоми, най-важният от които е диспнеята (затруднено дишане, по-специално издишане). Свързаните с това симптоми са появата на хрипове, стягане в гърдите, диспнея, появяваща се през нощта, диспнея при физически усилия, продължителна кашлица и др.
При появата на пристъп, бронхите на астматика се запушват в резултат на:
Тези три фактора стесняват бронхите, което от своя страна затруднява преминаването на въздуха през тях.
Всички тези данни показват, че алергичните заболявания са един здравен проблем за цялото общество, както и необходимостта от все по-пълно разбиране на проблема, с цел подобряване на лечението.
Дали астмата не е едно “психосоматично” заболяване?
Силна емоция, гняв или пристъп на смях: всичко това може да доведе до появата на астматичен пристъп. Но това не означава, че астмата може да се класифицира като “нервно” или “психично” заболяване.
Психологичният фактор при астмата не може да бъде изключен (но това се отнася за всички заболявания/оплаквания). Трябва да се запомни, че емоциите водят до допълнителен разход на кислород, което от своя страна причинява хипервентилация. Това “дихателно усилие” от емоционален произход може да бъде достатъчно за отключването на астматичен пристъп.
Съвет - Спортуването се препоръчва горещо!
Спортът не само помага на страдащите от астма да овладеят заболяването, но подобрява и дишането. И тогава възниква въпросът: Какъв спорт да изберем?
Плуването в открит басейн е идеален избор, тъй като въздухът е топъл и влажен. Освен това плуването тонизира цялото тяло и подобрява дишането. Внимание: в някои басейни съдържанието на хлор е прекалено високо, което от своя страна може да доведе до дразнене.
Винаги се съветвайте с Вашия лекар преди да решите да практикувате какъвто и да е спорт.
Жилещите насекоми, принадлежащи главно към рода Hymenoptera – пчели и оси, могат да доведат до появата на различни алергични реакции.
Ужилване от пчели
По своята природа пчелите не са агресивни. Те жилят само, когато се чувстват застрашени, или когато тяхното гнездо (кошер) е в опасност.
Жилото на пчелите притежава малко шипче и не може да бъде извадено в случай, че попадне в кожата – един истински малък харпун! Когато пчелата се мъчи да избяга, жилото, отровната жлеза и част от храносмилателната й система се откъсват от нейното тяло и тя умира.
Ужилване от оси
Осите (обикновено оси и стършели), за разлика от пчелите, са агресивни по природа. Те са особено агресивни през есента, когато тяхната храна постепенно намалява.
Жилото на осите е гладко (без шип) и лесно може да се извади. Ето защо осата може да жили отново и отново.
Симптоми: След ужилване от пчела или оса Вие може да забележите малка, сърбяща подутина, която бързо изчезва. Тази локална реакция възниква в резултат на отровата от насекомото, а не е проява на алергия.
При някои чувствителни хора, локалната реакция може да бъде едновременно и алергична и да доведе до доста по-тежки симптоми: болезнен червен оток, който може да се разпространи и да остане няколко дни.
Ужилването може да провокира и появата на така наречените генерализирани реакции с множество различни последствия (уртикария, оток, повръщане, диария, симптоми на ринит, астматичен пристъп, анафилактичен шок).
Само защото вече сте имали генерализирана реакция при ужилване от насекомо, не означава, че непременно ще реагирате по същия начин при следващ подобен случай. Въпреки това, шансът е 50 на 50.
Предпазни мерки срещу ужилване от насекоми
Острата уртикария, която може да трае от няколко часа до няколко дни, често е алергична по своя характер. За разлика от това хроничната уртикария, която може да продължи седмици или дори месеци, рядко е алергична. Тя може да бъде причинена от храни, хранителни добавки, лекарства, но почти винаги е “псевдоалергия”.
Симптоми: Уртикарията може да се прояви в множество форми, но при нея винаги е налице един кожен обрив, известен като “копривна треска”. Този обрив може да се появи навсякъде по тялото и е придружен от сърбеж.
Специални форми на уртикария
Ангиоедем е специфична форма на уртикария. Тя се характеризира с оток на лицето, особено устните, клепачите (“очи като цепки”), някои лигавици и други части на тялото. В този случай няма сърбеж, а болка и парене.
Анафилактичен шок (Болест на Квинке) е друг тип уртикария, която може да бъде много опасна в случай, че засегне лигавицата на устата и фаринкса. Отокът на езика или гърлото блокира преминаването на въздуха, което от своя страна може да предизвика задавяне или дори задушаване на страдащия.
Съществуват много причини за появата на остра уртикария
Освен алергични уртикарии съществуват и такива, които възникват под въздействието на различни физични фактори: слънце, студ, налягане.
Екзема
Атопичната екзема (атопичен дерматит) обхваща голям спектър от кожни изменения и засяга индивидите, при които е налице така наречената генетична предразположеност (атопия).
Симптомите на атопичната екзема варират в зависимост от възрастта на страдащия. Тя най-често се появява за първи път около 3-месечна възраст, като при 8 от 10 случая, настъпва преди навършването на 1 година. За щастие при 2 от 3 пациента тя изчезва от само себе си до навършването на 6 години.
Симптоми: Основните симптоми са еритема (зачервяване на кожата) и появата на обрив. Възможно е кожата да стане мазна и да се образуват корички.
Болестните изменения се появяват предимно върху челото и бузите на детето, като след това се разпространяват и върху скалпа и брадичката. Между възрастта 3 месеца – 2 години заболяването нарушава съня на детето и го прави възбудено, тревожно. Въпреки това неговото общо здравословно състояние остава незасегнато.
До 2-годишна възраст атопичната екзема е доста непредсказуема. Пристъпите и ремисиите могат да настъпят по всяко време и да засегнат всяка част от тялото.
Заболяването може да настъпи и по-късно, между 4-10-годишна възраст. В този случай екземата често придобива вида на изключително сърбящ обрив. Пъпките много често са придружени с излющване на повърхностния слой на кожата и отпадането на коричките. Пъпките и поразените кожни участъци се намират основно в областта на свивките на тялото (свивката на коляното, вътрешната част на лакътя, по врата и др.).
Besnier’s Prurigo представлява една особена форма на екзема, най-често срещана при възрастните и подрастващите. В този случай сърбежът е много силен и продължителен. Това кара страдащите да се чешат активно, което от своя страна води до появата на открити рани, с риск от инфектиране.
Псевдо-алергии
Псевдо-алергиите не са свързани с имунната система въпреки, че те може да се проявят със същите симптоми както “истинските” алергии.
Псевдо-алергиите са провокирани от храни, съдържащи хистамин или водещи до образуването (освобождаването) на хистамин по време на химични реакции, например в храносмилателната система.
Консервираната риба тон или скумрия например може да съдържа високо съдържание на хистамин, което пряко води до отключването на симптоми точно като тези при алергичната реакция. Появата на подобна реакция по отношение на хистамина не означава, че Вие сте алергични към риба тон или скумрия.
Други хранителни продукти също могат да отключат псевдо-алергии, като например някои добавки в храните (оцветители, консерванти, аромати). Те трябва да се избягват. Измежду около 3000 често използвани добавки към храната, най-често предизвикващите реакции на свръхчувствителност са:
Консерванти:
Оцветители:
Аромати:
“Истински” хранителни алергии
Терминът „ хранителна алергия “ в действителност се отнася само за една имунологична реакция (IgE антитела), водеща до алергични симптоми. Те може да засегнат храносмилателната система (коремна болка, повръщане, диария), дихателната система (кихане, запушване на носа и задръстване на бронхите) или кожата (сърбеж, оток на кожата и обрив). Реакциите може да настъпят веднага или на по-късен етап.
Алергия към кравето мляко
Признаците на непоносимост възникват през първите няколко месеца от живота (обикновено преди 6-месечна възраст). Кравето мляко съдържа някои силно алергенни протеини (белтъци). Тъй като те са доста устойчиви на топлина, могат да запазят силно алергизиращия си потенциал, дори и след варене.
Ако бебето е алергично към кравето мляко, то с времето този проблем може да бъде преодолян, в повечето случаи между 2-4-годишна възраст.
Лечението на алергията към кравето мляко се състои в неговата смяна с определен заместител като соево мляко или такова със специален хипоалергичен състав. За нещастие децата, алергични към кравето мляко, често са алергични и към неговите заместители. В този случай Вие трябва да използвате белтъчни хидролизати (белтъци, чиято структура е частично нарушена), които са значително по-малко алергенни в сравнение с целите белтъци.
Майчиното мляко
При някои кърмени деца се появяват признаци на алергия след първите кърмения, тъй като майчината кърма съдържа малки количества алергени от кравето мляко. Това са много редки случаи. Основното правило все още е в сила: Кърменето е най-добрата храна за новороденото!
В по-голяма част от случаите признаците на алергия възникват само след отбиване на бебето, често под формата на атопична екзема.
Алергия към белтъка на яйцата
Свръхчувствителността към тази храна често е свързана с алергия към кравето мляко, но може да съществува и самостоятелно.
Някои ваксини (например морбили, заушка), произведени на базата на кокоши ембрион, могат също да провокират остра алергична реакция при хората, алергични към белтъка на яйцата.
Хранителната алергия не е за цял живот!
Непоносимостта към животински белтъчини намалява с израстването на детето, така че когато то порасне малко, Вие може много внимателно да опитате отново да включите в менюто храните, които преди това са водели до реакция. Първо се консултирайте с Вашия лекар! Пример: Някои деца започват да понасят жълтъка на яйцето след навършване на 1 година.
Алергия към риби
Тези алергени, намиращи се в мускулите, се срещат често при различните видове риби. Въпреки това, някои хора са свръхчувствителни само към някои видове риба (например моруна).
Алергия към ракообразни
Причинители: Ракообразни (раци, различни видове скариди и др.) и мекотели (стриди, различни видове миди и др.)
В този случай може да са налице моно-алергии (само към един от видовете) и кръстосани алергии (например и към миди, и към стриди).
Алергия към пощенски марки
Облизването на марките преди залепването им върху писмата може понякога да отключи появата на алергична реакция. Тази несъмнено чудновата алергия е в резултат на факта, че лепилото в този случай е направено от кости на риби!
Алергия към плодове, зеленчуци и ядки
Основни причинители тук са ябълките и крушите, както и костилковите плодове (череши, праскови, кайсии и др.).
Сред зеленчуците може да посочим спанака, доматите, магданоза, целината и др.
Пипането и рязането на плодовете от киви може да предизвика генерализирани реакции при някои чувствителни хора.
Някои от най-тежките реакции са към ядките: дървесни ядки като орехи, лешници, бадеми, бразилски ядки, както и растящите под земята (фъстъци).
Свръхчувствителността към плодовете и зеленчуците почти винаги е свързана с алергия към полени. Така например 50% от хората, алергични към полените от бреза, са алергични и към ябълки.
Алергените в плодовете и зеленчуците често, но не винаги са термо-неустойчиви, т.е. може да се разрушат при готвене.
Помнете, че с израстването децата стават все по-толерантни към някои храни (повечето хранителни алергии изчезват между 2-4 годишна възраст). Въпреки това този факт зависи до голяма степен от храната, която предизвиква алергия. Алергиите към риба или ядки продължават доста по-дълго в сравнение с тези към краве мляко или яйца. Защо това е така - все още не знаем.
За щастие алергиите към лекарства са редки. Те са резултат на имунна реакция към даден лекарствен продукт или към неговите матаболити (нови молекули, образувани при преработването на лекарството от страна на организма, например в черния дроб).
Много е трудно да се сложи граница между “истинската” алергия към дадено лекарство и нежеланите лекарствени реакции в резултат на неговата употреба като нежелани ефекти, предозиране, непоносимост или псевдо-алергии (реакции, при които не се образуват специални антитела спрямо лекарството). Като пример за нежелани ефекти може да се посочат сънливостта при приема на антихистамини и диарията в резултат на употребата на широкоспектърни антибиотици.
Типична псевдо-алергия е непоносимостта към аспирин. Тя може да възникне при първата употреба на този лекарствен продукт (поява на чувствителност).
Най-честите причинители
Пеницилин и неговите производни (бета-лактамни антибиотици). В редки случаи тези лекарствени продукти могат да доведат до появата на анафилактичен шок (много тежка генерализирана алергична реакция), което от своя страна налага спешно лечение (реанимация). Симптомите обикновено се изразяват в кожен обрив и др.
Уведомете Вашият лекар!
Ако знаете, че някога сте реагирали зле на определени лекарства, уведомете Вашия лекар. Не забравяйте: Вашата имунна система има добра памет! Нашата памет понякога ни изневерява. Ето защо е добре да си направите медицинско тефтерче, в което да записвате колкото се може повече информация (пристъпи, кога, къде, защо и др.).
Защо не отбележите подобна информация и върху картонче, което да носите със себе си в портфейла или чантата?
Антитетаничен или антидифтериен серум. В миналото, при повторното им инжектиране, тези лекарства често са водили до появата на тежки реакции. Това се е дължало на факта, че те са били приготвяни от конска кръв и са били доста сенсибилизиращи. Днес тези продукти се приготвят от човешка кръв, което ги прави доста по-добре поносими.
Инсулин. Това лекарство, предназначено за лечение на диабет, в миналото често е водело до появата на алергични реакции (като уртикария), тъй като е било произвеждано от свине и говеда. Днес инсулинът има човешки произход, като по този начин риска от алергия е намален значително.