Алергиите представляват една прекомерна (свръх) реакция на организма спрямо вещества, които се приемат от него като вредни, дори те да не са такива.
Очевидно, щом съществува “свръхреакция”, то тогава има и “нормална реакция.” Нормалната реакция на нашия организъм спрямо въздействието или навлизането на чужди субстанции в него е с цел той да се защити от тях. Такава е ролята на нашата имунна система.
Различните пътища, по които имунната система защитава организма, са сложни. Един от тях е образуването на антитела. Тяхната роля е да неутрализират “неканените гости” или така наречените антигени.
В повечето от случаите тези имунологични реакции са полезни. Понякога обаче имунната система сякаш преминава правомощията си. Налице е една свръхреакция и масивна защита спрямо чуждите субстанции (дразнители), които в действителност не са никаква заплаха за организма. Тази вредна свръхреакция се нарича свръхчувствителност или алергия. Антигенът, който провокира появата на подобна свръхреакция, се нарича алерген.
При всяка първа среща на нашия организъм с непознато вещество (антиген) имунната система знае как да го разпознае и го запомня. След това тя подготвя своя отговор, като произвежда специални антитела, изработени да се борят точно с този антиген.
Благодарение на това, всеки път, когато същия антиген попадне в организма, имунната система го разпознава и бързо отговаря. Ето защо страдащите от сенна хрема например, реагират по един и същи начин всеки път, когато попаднат в среда със специфичен тип полен, който е запомнен от тяхната имунна система.
Въпреки че начинът, по който имунната система реагира на алергените, е един и същ, възникващите при това алергии може да са доста различни. Симптомите се проявяват по различни начини (например кихане, кашлица, сърбеж, обрив), засягат различни части от тялото (например очите, носа, кожата, белите дробове) и се характеризират с различна тежест.
Да бъдеш чувствителен означава, че имунната ти система вече е била в контакт с този алерген, запомнила го е и е готова за бърза реакция (защита) при следващата му поява. Времето за появата на чувствителност към даден алерген варира в големи граници при отделните индивиди (от няколко дни до няколко години).
За повечето от страдащите от алергия се казва, че са атопични. Атопичната алергия е тази, при която наследствеността играе важна роля. Атопичните индивиди са генетично програмирани да произвеждат голямо количество IgE (имуноглобулин Е) антитела. Тези IgE реагират активно спрямо алергените във външната среда (полени, плесени, домашен прах и др.). Възможно е да станеш алергичен, без да си атопичен, но атопията помага!
Съществуват три основни вида атопична алергия: атопичен дерматит (екзема), ринит (сенна хрема) и алергична астма.
При деца с един от родителите, страдащ от алергия има 30% риск от развитие на алергия. В случай, че и двамата родители страдат от алергия, рискът за децата вече се удвоява на 60%. >
Въпреки това, алергиите може и “да прескочат” поколението.
Освен атопичните алергии, съществуват и така наречените псевдоалергии. Тези заболявания приличат на атопичните алергии и се проявяват със същите симптоми (кожен обрив, сърбеж, кихане, кашлица, хрипове, сълзене на очите, течащ нос и др.) Независимо от това, те обикновено се появяват при неатопични индивиди и изглежда не са свързани с действието на имунната система.
Алергичните заболявания могат да бъдат сгрешени с други състояния.
Например симптомите на алергичния ринит могат да бъдат объркани и с тези на обикновена настинка. Симптомите не трябва да се пренебрегват и е необходимо да бъде потърсен медицински съвет. Обърнете се към лекар за алергичните симптоми, каквито и да са те, за да може той/тя да се погрижи за Вас.