Пролетта в България е период на цъфтеж на дървесни видове. През април само 1% от отчетените поленови зърна бяха от тревисти растения. В групата на дървесния полен с най-голям дял (44%) през първата половина на април в София беше поленът на сем. Брезови, предимно от бреза и габър. След средата на април преобладаващият прашец беше този от различни видове дъб. Брезите и дъбовете се използват много често в озеленяването на града и това обяснява голямото количество уловени поленови зърна от тях.
Количество поленови зърна от сем. Брезови и дъб през месец април 2019 г. в гр. София
Като цяло през тази година общото количество отчетени поленови зърна беше по-малко от средните стойности, особено през първите 20 дни на месеца. Причината бе влажното и значително по-хладно време.
Количество дървесен полен през месец април 2019 г. в гр. София
Поради своето географско положение и надморска височина град София е много удобен маркер за сравнение на периодите на цъфтеж в България. В по-южните и по-топли градове полинизационните периоди започват около 10 -14 дни преди София. Докато в по-студените градове и тези с по-висока надморска височина цъфтежа протича с 10-ина дни по-късно от софийския.
В последните дни в София в резултат на внезапното затопляне започнаха да цъфтят и житните треви. До края на април техният прашец все още не беше образувал сериозен поленов фон в София. Докато в Южна България сенсибилизираните към житен полен хора вероятно вече имат оплаквания.
Прогноза за месец май
През месец май в нашата страна обикновено става смяна в причинителя на поленова алергия. На мястото на дървесния прашец във въздуха започват да преобладават поленовите зърна от житните треви. Поленът на представителите на сем. Житни / Poaceae/ е с най-висок алергизиращ потенциал за България. Ето защо май е месецът с най-много алергични поленови оплаквания. Обикновено пациентите свързват своите оплаквания с разпространението на пухчетата на тополите. Истината е, че пухчетата са семената на тополите и те нямат алергизиращи свойства – те дразнят механично както пациентите, така и неалергичните хора. На практика по времето когато пухчетата се носят по улиците и се виждат, във въздуха се носи невидимият, но силно алергизиращ прашец на житните треви. За да се намали въздушната поленова концентрация на житен полен се препоръчва редовно окосяване на всички тревни площи в населените места.
От дървесните видове в София в края на април започнаха да цъфтят черница, орех и конски кестен и този цъфтеж ще продължи през първите дни на май, след тях ще цъфти и черен бъз.
През месец май започва цъфтеж и в групата на плевелните видове като лапад, козя брада, живовляк.
Успокояващото за пациентите е, че често през май се случва поредица от дъждовни дни, които водят до ниска въздушна поленова концентрация. След дъжд въздухът е чист откъм поленови зърна и това е подходящото време пациентите с поленова алергия да излизат извън домовете си. В топли и сухи дни е добре чувствителните хора да стоят в затворени помещения, особено в часовете преди дъжда. След прибиране у дома е добре да се сменят дрехите, да се измие хубаво лицето и да се обтрие с мокра кърпа косата за да се премахне полепналия прашец. Препоръчва се при възможност пациентите да отидат за 10-ина дни в по-студени или по-влажни региони или такива с по-висока надморска височина където все още поленовата концентрация е ниска.
Изготвил: Мариела Христова-Савова, биолог - лаборатория „Алергенни препарати”, БУЛ БИО - НЦЗПБ, София
Дъб по време на цъфтеж